Боксьор“ (1968) от Бохумил Земанек; снимкаот Индржих Носек, CC BY-SA 4.0.

На 21 август 1968 г. Съветският съюз заедно с няколко други държави-членки на Варшавския договор нахлува в Чехословакия със стотици хиляди войници. Целта им е да спрат текущата политическа либерализация в страната, известна като „Пражката пролет“, и успяват. Съветският съюз ще осъществява „де факто“ контрола над страната до 1989 г.

„Живеехме зад двойни огради от стоманена бодлива тел, а между тях – ничия земя“, спомня си редакторът в Уикипедия Индржих Носек. „Имаше войници с калашници и кучета покрай границите, за да се предотврати преминаването отвътре, а не срещу някакъв хипотетичен чужд враг. Личните ни дела бяха следени от тайна полиция и от огромна мрежа полицейски информатори. Някои от моите приятели бяха разпитвани или вкарвани в затвора.“

Нахлуването също така потъпка проявите на повлияна от Запада култура, с които Носек и неговото поколение точно са били започнали силно да се идентифицират. „Всеки беше повлиян от хипи културата“, казва той. „Дълга коса, алкохол, свободна любов, мощна опозиция срещу управляващия елит и пацифизъм, и, макар и много малко, наркотици. Слушахме западна музика и четяхме западни книги.“

Неговите преживявания с тези форми на изразяване, забранени или не, му помагат да развие за цял живот любов към изкуството, литературата, театъра, музиката и архитектурата.

Носек започва да следва в университет през 1969 г., непосредствено след инвазията. Спестява пари, работейки междувременно на различни странни места, но често ги харчи, за да се сдобива с книги за изкуство от единствения магазин в Прага, оторизиран да продава чуждестранна литература. Също така е успява да се запознава със съвременното западно изкуство чрез неофициални изложби. Именно така Носек успява да опознае много от младите художници и писатели в Прага, някои от които все още творят, въпреки неблагоприятния политически климат.

Носек завършва биология в края на 70-те, и по-късно става биохимик. Малко преди Нежната революция от 1989 г., с която идва демокрацията в страната, той е избран за председател на културния комитет към Института по молекулярна генетика към Академията на науките. Той е и член на културния съвет на кметството на район „Прага 7“ през 90-те години на миналия век.

Носек започва да пише в Уикипедия през 2011 г., малко след като е принуден да се оттегли от работа, в която е минал живота му, оставяйки малко време за дребни хобита или дългогодишни страсти. „В ситуация на дълбока лична криза“, казва той, „това се превърна в спасителна лодка“. Той се ориентира към Уикипедия, след като при търсене в интернет не намира информация за някои от художниците от своята колекция – основоположниците и най-изявените представители на модерното чешко изкуство от 60-те години на миналия век. Това е ниша, която Носек знае, че може да запълни. „Уикипедия се беше превърнала в основен източник на информация – изпитвах огромната тежест на отговорността, за да гарантирам, че правя качествени приноси“, казва той. И все пак започва: съхранява през октомври 2011 година първата си статия, посветена на Ян Хладик, известен днес с картината „Портрет на скулптора Алберто Джакомети“.

Не след дълго Носек основава проекта „Арт библиотека“ (Art Library Project), който първоначално има за цел да разшири познанието в Уикипедия за историята на изкуството в Чехия със статии, които отговарят или надхвърлят професионалните стандарти. „Трудно може да бъде достигната такава висока летва,“ казва той. „Създаването на нови статии за художници и произведения на изкуството включва проучване на литература в библиотеките, понякога в продължение на няколко седмици; заедно с посещения на изложби, галерии и ателиета на художници. Това може да изисква много търчане. Повечето уикипедианци не могат и не посвещават толкова много време за такова детайлно изследване. Постоянната мисия на проекта е да намери нови редактори сред студентите по история на изкуството и да насърчи други редактори да пишат за изкуство“.

Относно причините да започне проекта си, Носек споделя:

Аз се интересувах предимно от творчеството на 60-те години на ХХ век. Тези художници восят международна слава на чешкото изкуство и получават награди в чуждестранни изложби. От средата на 60-те години на миналия век историците на изкуството и галеристите в Европа и Щатите започнаха да идват в Прага, за да посетят техните ателиета. След съветската инвазия през 1968 г. някои художници бягат в изгнание; онези, които остават в страната са преследвани и не им е разрешено да излагат творбите си в официалните контролирани от държавата галерии. Няколко от тях и починаха преди падането на комунистическия режим през 1989 г.

Когато за пръв път се зароди идеята за проекта „Арт библиотека“, бях наясно, че разполагаме с много малко време. Художниците бяха възрастни, повечето на поне 70 години, а аз исках да им направя фотографски портрети, преди да е станало твърде късно. Това беше основната идея за един поначало непретенциозен проект – но скоро открих, че има хиляди важни чешки художници, за които трябва да има статии в Уикипедия. Подхвърлих тази идея на моята приятелка Терезие Земанкова, която е учила в Сорбоната и е завършила в Прага образованието си в областта на културологията. Тя инициира граждански клуб от професионални историци на изкуството, галеристи и фотографи (ArtLib.cz), така че да можем да кандидатстваме за стипендии в Министерството на културата, а аз създадох проекта „Арт библиотека“ в Уикипедия с намерението да привлека повече редактори и да намеря нови сътрудници сред ученици, възрастни хора и широката аудитория.

С течение на времето акцентът на проекта се насочва към получаване на дигитални репродукции на творби от чешкото изкуство (и портрети на самите художници) за Общомедия, свободното хранилище за мултимедия, в което се съхраняват изображенията използвани в Уикипедия. „Да показваме снимки на картини, илюстриращи творчеството на художниците, очевидно е доста по-важно от това да го описваме“, казва той и по този начин се ангажира с „времеемки и често безсмислени усилия за правене, получаване или сканиране на снимки и получаване на всички необходими разрешения от художниците, техните наследници или собствениците на авторски права.“

В резултат на усилията на Носек и на други хора, проектът „Арт библиотека“ днес може да се похвали с портрети, произведения на изкуството и скулптури от над сто различни автора. Значителна част от това съдържание е извлечено от колекциите на шест различни културни институции в Чехия, за които Носек е договорил официални споразумения. Въпреки че този тип организации имат репутацията, че се разпореждат консервативно със своите притежания, Носек каза, че пробивът се е случил, след като „сложил крак“ на вратата на Националната галерия на Чехия в Прага, притежаваща най-голямата колекция от произведения на изкуството в страната. „Откакто се присъединиха към проекта и осигуриха висококачествени снимки на своите забележителни творби“, казва той, „е много по-лесно да искаме от други галерии подобни снимки от техните колекции, или да получим разрешение да правим наши си професионални снимки на техните изложби“.

Някои от произведенията, вече достъпни в Общомедия, са: