ТПТИ и свободно познание: Как търговското споразумение (вероятно) застрашава списването на Уикипедия

TTIP_reading_room_in_the_European_Parliament
Читалня с ограничен достъп в Европейския парламент за документи на преговорите по ТПТИ. Първоначално само избрани депутати имаха достъп до нея. Снимка от Greensefa, CC BY 2.0.

От две години Европейският съюз  и САЩ преговарят по спогодба за свободна търговия при затворени врати. Преговарящите твърдят, че Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) ще “либерализира една трета от световната търговия”. За съжаление обаче сме сигурни, че нищо не е сигурно.

Опит в следенето на потайни преговорни процеси натрупахме за пръв път покрай Транстихоокеанско партньорство. Да разбереш какво точно се обсъжда в момента е като да се опиташ да разбереш кой по кого си пада на тийнейджърско парти – трябва да изслушаш много клюки и слухове, за да можеш да се ориентираш в ситуацията. Недостигът на информация по преговорите за търговското споразумение обаче не е случаен, а планиран. По време на среща с граждански организации през 2013 г., на въпрос за повече прозрачност отговорът на представител на Генерална дирекция „Търговия“ към Европейската комисия е лаконичен: „Ще има теч на информация“.

И наистина, случайното изпускане на информация е удобен инструмент за чиновниците. Така могат да подават откъслечна информация без да има нужда от официално становище. В Брюксел Европейската комисия след всеки теч механично повтаря мантрата: „Комисията не коментира изтекла информация“.

Какво ни е известно?

Известно ни е първоначалното становище на комисията, благодарение на – този път официално публикувано – становище. При преговорите Генерална дирекция „Търговия“ си е поставила три цели в сферата на нематериалните блага: 1) Правата за възнаграждение на изпълнителите; 2) Правата върху публични изяви и 3) Правата за препродажба на създателите. Това е едностранно сведение, но поне е оповестено.

През юни 2015 г. Европейският парламент отправи препоръки към Комисията относно преговорите. Акт без задължителен характер. Документът съдържа похвални изказвания за защита на личните данни и срещу масовото проследяване. Предложението нематериалните блага да не са част от преговорите обаче беше категорично отхвърлено от мнозинството.

За съжаление обаче с това се изчерпват нещата, които знаем със сигурност. Преговорната логика при международни споразумения изисква каквото е било вписано в подобни спогодби с други страни да бъде предложено и в ТПТИ. От гледна точка на свободното познание и на цифровите права това означава, че ние съвсем внимателно трябва да прегледаме Транстихоокеанското партньорство между САЩ и страни като Япония и Австралия, както и споразумението за свободна търговия между Канада и Европейския съюз.

Проекти на свободното знание като Уикипедия не биха съществували, ако потребителите не можеха лесно и свободно да споделят информация и ако нямаше широк кръг творби в общественото достояние, които могат да се използват повторно без правни пречки. Имайки предвид преговорната логика, за която вече споменахме, можем да набележим три аспекта, които задължително трябва да следим внимателно по време на преговорите:

  1. Допълнително ограничаване на временните, технически нужни възпроизвеждания не само би било в противоречие с единственото хармонизирано европейско изключение, но също така би орязало възможностите на мрежовите технологии и рискувало да усложни онлайн комуникациите.
  2. Международно споразумение, фиксиращо продължителността на авторското право на „доживот плюс 70 години“, на практика ни лишава за поне половин век от възможността да реформираме сегашната директива на ЕС и да се върнем към записаните в Бернската конвенция „доживот плюс 50 години“ – нещо, което би разширило обхвата на общественото достояние без да навреди на 99 процента от авторите.
  3. Забрана за ползването на технологии за премахване на защитни механизми срещу копиране на файлове би утежнило достъпа до знание и използването му. Дори в случаите, в които това е изрично разрешено от изключенията в авторското право и потвърдено в съдебни решения.

Тези точки се съдържат в ТТП и в окончателния текст на споразумението между Канада и ЕС. Те ще бъдат предложени и в преговорите по ТПТИ.

TTIP_document_released_to_the_European_Parliament
Преговорен документ по ТПТИ, предоставен на Европейския парламент. Снимка от Dimitar Dimitrov, public domain/CC0.

Ефективни преговори и демократична легитимност

При всички международни преговори има две съвсем допустими, но взаимоизключващи се нужди. Преговорните екипи имат за цел да постигнат най-добрите резултати. За да могат да преговарят успешно, те изискат за себе си възможността да не споделят крайните си цели или временните резултати – нещо, което би могло да отслаби позицията им. Същевременнно обществеността трябва да знае какво се договаря, и то навреме, за да има възможност да обмисли, реагира и предложи корекции по точките.

С други думи, преговорната логика гласи, че целите могат да се преследват по-ефективно, когато те не са общоизвестни. Същевременно се констатира и фактът, че дискретните преговори по-често завършват успешно. От друга страна, за да може да се приеме международна спогодба, тя трябва да бъде ратифицирана, което изисква обществен дебат, за да бъде решението легитимно според демократичната логика. Строго сектретното водене на преговорите за ТТП и сега на преговорите за ТПТИ в крайна сметка едва ли помагат да се изгради обществено доверие и увеличават шанса спогодбата да влезе сила, макар и да улесняват работата на преговарящите.

През 2011 г. Съдът на Европейския съюз взима решение, в което му се налага да балансира ефективността на преговорния процес и обществения интерес към достъпа до информация. Въпреки че случаят се отнасяше до преговорния процес в Съвета на Европейския съюз, решението на съдиите за повече откритост е принципно. Решението гласи, „за демократичния дебат е присъщо дадено предложение за изменение […] да може да бъде обект на положителни, както и на отрицателни коментари от страна на обществото и на медиите“. С този аргумент Съдът решава, че Съветът трябва да предоставя достъп дори до вътрешни и междинни преговорни документи.

Логиката на на информационните течове

Изтичането на информация понякога ни се струва съвсем необходимо за прескачането на пропастта между нуждите на преговарящите и нуждата на обществото да бъде информирано. Но то има и големи недостатъци. Информационните течове не са легален инструмент в демократичния процес. Поради откъслечната информация, която предоставят, и отказа или дори забраната за нейното коментиране, често създават недоразумения, които повишават недоверието към целия процес.

Организациите, защитаващи цифровите права и интереса на свободното познание, засега стоим настрани от кампании против ТПТИ. Основната причина затова е, че не можем да сме сигурни какво се обсъжда и вписва в текстовете. Но можем да сме сигурни, че начинът на водене на преговорите е проблематичен и рисков. Процесът в сегашния му вид застрашава и самата спогодба. Ако заинтересованите страни прекалено късно получим информация за точното съдържание, може вече да нямаме време да работим с преговарящите, за да поправим пропуските и дефектите, които са неизбежни при такива комплекни документи. А това би ни поставило в ситуацията „всичко или нищо“, което не е идеалната предпоставка за ратификацията на едно  „амбициозно търговско споразумение“.

Dimitar Dimitrov, Project Lead
Free Knowledge Advocacy Group EU

Archive notice: This is an archived post from blog.wikimedia.org, which operated under different editorial and content guidelines than Diff.